Обръщение на нашите преподаватели

Таня Ангелова

РОДИНАТА Е ТАМ, КЪДЕТО ТИ ПОДСКАЗВА СЪРЦЕТО!

Казват, че владеенето на език е богатство – тогава аз съм привилегирована да общувам с богати млади души и да допринасям към по – нататъшното им обогатяване под формата на знания. С възрожденски плам запознавам и учениците си с историческите факти, свързани със създаването и разпространението на нашата българска азбука и ги подбуждам да се гордеят, че могат да си служат с различен вид писменост.

Завидни са усилията на учениците, а и на техните родители в упоритото преследване на родолюбивото обучение, защото се сблъсквам и лично, и професионално с умората, нежеланието понякога, но и гордостта от това, че владееш и писмено, и говоримо един „екзотичен” по графично изразяване, език.

Някои от учениците владеят по 5 езика и понякога българският език не е майчин за някои от тях. Повечето от учениците посещават други извъкласни форми на обучение и много от тях преминават далечни разстояния, за да се присъединят към школските занимания, но всички продължават с упорство, прилежност и непринудена любознателност да изучават сложната българска граматика, литературните постижения и фактите за славните времена от дълголетната българска история.

И въпреки че много от учениците на българско школо „Розова долина” не са родени в България, Родината им е там, където им подсказва сърцето.


Мариана Начева - преподавател прогимназиална степен

Към всички онези, които някога са били ученици или имат щастието да бъдат такива днес! И не са забравили, че са българи!


Българският трибагреник, първият учебен ден, любимата учителка, училищният звънец, мястото в класната стая, приятелите от училище – това са все спомени, които нахлуват в съзнанието ни понякога съвсем неволно, друг път – напълно съзнателно и почти винаги ни карат да се усмихваме. Това са спомените от училище!

За някои – те са свързани с много щури битки, веселие и смях, за други- с много труд и старание, сложни домашни, научни лабиринти, строги учители и училищни правила.

Истината е , че един ден осъзнаваме силата на знанието, смисъла на доброто образование и си даваме сметка, че децата ни заслужават да получат най-доброто, без да забравят, че са наследници на страна с хилядолетна история.

Човек може да постигне много, стига да притежава достатъчно знания, опит и мъдрост, да влага мисъл и чувство във всяко нещо, което прави.

Ценно е децата ни да разберат, че знаещите - могат, можещите – успяват, а успелите –са удовлетворени.

Тези качества се изграждат именно в училище- сред мъдрите погледи на учителите и тишината на книгите.

Училището е институция, която възпитава! То изгражда, облагородява, осмисля дните, придава знания и опит!

Българското училище – съхранява изконните български традиции!

Истинската цел на училището ни в Баркинг е да бъде всичко това – да направи знанието най-ценното оръжие за децата и да ги накара да пазят ревностно спомените за българското минало, език и история!


Веселина Семерджиева - преподавател начална степен

ЧОВЕКЪТ Е КАТО ДЪРВОТО -- НЕ МОЖЕ ДА СЪЩЕСТВУВА БЕЗ КОРЕНИТЕ СИ

Добре дошли в нашето школо! То е за теб, мило дете. Винаги съм си давала сметка, че където има българи по света , трябва да има и българско училище за децата. Но окончателно се убедих в това, когато започнах работа в школо „ Васил Левски“ в Лондон.

Странно е да гледаш как деца, родени в България, но по една или друга причина живеят извън пределите и, в междучасието говорят на чуждия език , дори отказват с родителите си да говорят на български. Затова сме тук ние – да дадем на децата ни онова , което сме получили от нашите предци, за да бъде то съхранено завинаги.

Когато дойдете в Школото, още с влизането си ще чуете звънкото българско „ Здравей“, ще се потопите в атмосферата на възрожденската къща. Всичко, което ви заобикаля, ще бъде българско- хората, oбщуването с тях , та дори предметите наоколo.

Влизаме в класната стая- всичко е ново, чисто. На стената е бялата дъска, а над нея- трибагреникът, от дясно- географска карта на България, а от ляво- карта на фолклорните области. Таблото с азбуката е поставено така, че всички да го виждат. Ето и портретите на Васил Левски, Христо Ботев, Кирил и Методий и много, много български книжки и списания.

Всеки път, когато дете излиза от нашата класна стая то знае нови буквички и думи от българския език, куплет от българска песен и българско стихотворение, учениците знаят как и защо се празнува християнски празник и факти от историята и географията на нашата Родина България.

Програмата ще продължава да се обогатява и развива с всеки час, като главен и най-важен фактор са децата . Предвиждат се много интересни теми и дейности, свързани с България и езика. Отбелязахме подобаващо много типични наши празници, ще продължим да възраждаме още много родни традиции. За България на български – това е нашето мото.

И нека всички помним думите на мъдреца: „ Родината се обича не за това, че е велика, а за това, че е своя!“ Нека децата знаят коя е нашата Родина,нека не забравят езика , нека се гордеят с историята, нека научат колко много неща са дали българите на света. И тогава с гордост ще казват „ Аз съм българин!“



Милена Везенкова - директор

ЧОВЕКЪТ Е КАТО ДЪРВОТО -- НЕ МОЖЕ ДА СЪЩЕСТВУВА БЕЗ КОРЕНИТЕ СИ

Преди 150 години, на Гергьовден, в село Войнягово е главен за учител Васил Левски. Две години той учи децата на четмо и писмо,а родителите им- на азбуката на свободата. Този престой-от май 1864 г. до края на март 1866 г.,оставя незаличими следи в бита на войняговци. Левски( Дяконът) живее с тях,споделя радостите и скърбите им, запява песните им.
Войнягово помни и почита своя пръв учител!
Той беше войняговски беден учител
и дякон в безлюдна и тъмна обител.
Но хвърли псалтира и расото хвърли,
с куршум да прониже подтисници върли,
че българска майка юнашка роди го,
че срам и позор е султанското иго,
че делото свято не ще литургия,
а огнено слово-пищов кремъклия.


Аз съм от с. Войнягово и то, заедно с тази история, бе моето вдъхновение да създам българско училище през 2009г. То е и мой талисман, който ми помага да продължавам да се грижа за вече двете ми български училища, които растат заедно с децата ми....... и като тях ме радват безкрайно много. Те не са моята работа или професия. И работа си имам,а професията ми е свързана с нещо съвсем различно. Училищата са моята страст и изразно средство на онова, в което силно вярвам.
Едно дете израства истински богато, когато му се дават възможности да опитва, прави, научава и му се показват много нови неща- тогава то събира най-доброто и научава разликите между бяло и черно. Възпитанието и образованието са свързани и вървят заедно.
Всички ние сме учили български език като роден език (в буквалния смисъл). Днес, тук, за нашите деца в много от случаите това не се отнася, тъй като по-голямата част от нашите ученици са родени във Великобритания и техен първи гворим език е английския. Новите времена изискват нови подходи. Никой не е учил да бъде преподавател в българско училище в чужбина, все още няма такава специалност в българските университети. Такъв учител се става с много търпение, учейки и слушайки децата в клас. Такъв, и то добър учител е този който не работи по шаблон и подаден модел, а дава и надгражда знание по много и различни начини, така че да стигне до детето, което е НАЙ-ВАЖНОТО в едно училище. Няма да ме видите в час, не само защото не обичам да съм в центъра на вниманието, а защото имам щастието да работя точно с такива преподаватели, на които мога да се доверя на 100%, че дават всичко от себе си в стремежа да дарят знание на нашите ученици.
Няма да спра да казвам, че ние не убеждаваме и караме никое дете да учи български насила. Образованието за живеещите в чужбина деца, не е задължително. Ние сме тук за тези, които заедно със семействата си са избрали да учат български език, защото им харесва и защото вярват, че той е един от техните езици.
Планирането и организацията са ,,моето нещо'' - обичам наред с организирането на учебния процес, да измислям нови интересни детайли, които да радват сърцето и очите. Вярвам, че език и любов към дадена култура се учат по много начини - чрез изкуство, музика и провокация. И затова няма да се изморя да майсторя малки ,,шантави'' закачки, които да Ви показвам. Няма да се изморя да разговарям и каня най-добрите професионалисти да работят с нашите деца, да ги учат на танци, музика и изкуство.
За мен е важна запалената искра за знание и любов към България. Веднъж разгорили се тя, свършили сме си работата и ни е лесно, защото детето тогава само върви напред, а ние само му помагаме и подкрепяме.
Аз стоя с името си зад моите две училища. Те са моя гордост и ме изпълват с удоволетворение във всеки един момент.
Животът е непрестанна поредица от избори. Аз избрах да живея на този Остров, но също избрах да не се откъсна от България. Какъв е Вашият избор зависи само от Вас. Бъдете позитивни и нека заредим децата ни с енергия за знание и любопитство към живота.
Усмихвайте се и когато видите някой без усмивка, му подарете една от вашите.

С уважение
М. Везенкова
Произведено в London, с любов към България!